Перо (Петромир Панайотов)
7 0
Jun 26, 2008, 2:39 PM

Прощавай, Вапцаров 

  Poetry » Phylosophy
801 0 11
 

Борбата е безсмислено жестока,

а съпротивата, разбираме накрая, е излишна -

сбъдва безмилостно времето всяка

безока и тежка, безлика човешка съдба.

Разстрел, опело, помен, после... нищо -

отивам си и друг не ще ме замени.

Че как - а и защо - да замениш незаменима личност?

 

Родих се, продължих рода и... продължих нататък.

Не бива да е толкоз просто и логично -

щом има край, животът е безкрайно кратък.

Най-тъжните и стари думи разумът изрича:

Живях за теб, любов... благодаря ти...

отивам си... а колко много те обичам!

© Петромир Панайотов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??