С всяка част от себе си прощавам -
с душата си, в която той твори...
на онзи мъж, запалил сто пожара,
оставил в мене всичко да гори.
За всичките ръждиви остриета...
сама си ги изваждах от гърба.
За впитите във гърлото въжета,
с които над земята ме държа.
За погледа, потънал в съжаление,
за устните, препили със сълзи.
За дните ми, преминали в безвремие,
поставили на пътя ми стени. ...