Прощавам на сърцето ти,
че не ме обича!
Все на другиго се врича.
Прощавам на устата ти,
че ме лъже.
Мили думи все изрича,
а венча ме със самота.
С нея си говоря!
Прощавам на очите ти,
че ме гледат,
а пък други виждат
и сънуват!
Прощавам на ръцете ти,
че лъжовно галят
и не топлят!
На себе си прощавам,
че го зная, а след тебе тичам!
Как сърце да обуздая,
не ме слуша!!!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.