mechtaq_za_teb (Валентина)
90 35
Oct 9, 2007, 12:20 PM

"Прощавам се..." 

  Poetry
681 0 4

Стоя сама в онази мрачна стая

и отново капят моите сълзи.

Искам силните си чувства да прежаля

и да сложа край на старите мечти!

Окъсано е моето сърце!

Раздрано е от толкоз болка и тъга!

Дори не мога да позная своето лице,

на което се изписва самота!

И искам да изтръгна аз това сърце,

в което още част от теб живее!

Да го стискам с двете си ръце!

По теб да не копнее!


И стига вече спомени от смях!

Няма да се върнат те, аз знам.

Тогава най-щастлива бях,

но вече в мен угасна този плам.


Аз съм никой за един човек,

който всичко бе за мен!

Затова прощавам се със теб,

защото ти си толкова студен!


Прощавам се и със сълзите,

спомените, дето лъхат на любов!

Няма да простя, че върна ми мечтите

и сега отеква в тишината моят зов...


Прощавам се със всичко, дето имах аз

и нека си отиде изгубената ми мечта!

Но нека на небето там за спомена от нас

вечно да огрява блясък от една звезда...

© Валентина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??