Простено

Jan 30, 2005, 10:15 AM

Poetry

1327 0 5

Отново дъжд, отново сълзи,
отново вятър вей навред.
Крещяща като луднала кокона,
отритната като бездомно псе...
вървя...
Напуканите устни шепнат.
И молят Господа за прошка.
Вината разпокъсана и кална
в душата ми е червей единак
сама...
Бих тичала с вятъра нехаен.
Дъждът и кървавите сълзи ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Простено

Want to read more?

Random works