От утрото ти само аз останах спомен,
посипвам се по пясъка в съня ти,
ръцете ти, изписани, следи са ми,
да не заспя изгубена...
Изпивам те от есеннo сбогуванe,
във чуждите сълзи те раждам,
като хербарии с кичур от косите ми
измислям те... и пазя...
Днес вярата ми дрипава и бедна е
във зимата, която ми остави,
ще коленичи гола пред нозете ти
и ще простя на себе си...