Zlatka` (Някоя)
114 159
Dec 23, 2007, 5:45 PM

Простено 

  Poetry
588 0 9
 

Простено

 

Недей да търсиш истина в лъжите

и да молиш аз да им повярвам.

Недей ме гледа жалостно в очите...

Погледът ти всичко ми издава.

Недей ми казва колко ме обичаш

и не се кълни в себе си и в Бога.

Че дори и нежни думи да изричаш,

да ги почувствам нежни аз не мога.

Защото с тебе чувствах се сама

и просих обич и закрила.

И с вечно чувство за вина

прощавах грешките насила.

Защото исках да открия нови светове

и да полетя със тебе към безкрая,

Но ти изтръгна от косите ми моите ветрове

и накара ме да забравя да мечтая.

Защото дадох ти аз всичко мое,

а ти го взе, без да го обичаш.

И когато аз поисках нещо мъничко и твое,

ти мълча и дума не изрече.

Затова сега иди си и за прошка не моли ме,

отдавна съм простила всичките ти грехове.

Прощавам ти дори и да забравиш мойто име

и дано не изживееш моите страхове!                  

 

 

 

© Някоя All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??