Да съм безкрила, май ще ви хареса,
по тръни и по драки да събирам,
перцата си, не ви е в интереса,
пълзенето на всички импонира.
И само нощем совите жалеят,
по тъмна доба, пухчета ми носят.
Но няма я душата ми, без нея,
крилата най-красиви, за какво са?
И тишината, дето ви обгръща,
блажено пълни ви с памук ушите,
но винаги съм аз една и съща,
щом гледате от ниското – грешите. ...