Простете ми, деца! За миналото време!Когато ви оставях сам-самии тръгвах аз навсякъде да търся работа, че нямахме пари!
Простете ми, деца!От всичко ви лишавах!От дрехи, от обувки, от храна,екскурзии в чужбина не видяхте,не ходехте и често на море!
Простете ми, деца!Сега, когатосъс сълзи на очи ви моля за това,простете ми, че бях такава... строга,когато ви оставих без баща!
Простете ми, деца!За сълзите, коитопроливахте, когато ви виних.За детските бели, за майчини тревоги,за всичките изстрадани кавги!
Простете ми, деца! Сега, когатопораснахте и станахте жени!Аз моля се за вашите деца да дойдатпо-щастливи, по-прекрасни дни!
Простете ми, деца!Щом все пак оцеляхмеи още живи сме на таз Земя,и с радост и с лишения разбрахме,как израснахте и станахте добри!
Обичам ви, деца! С безмерната си обичпроливам често майчини сълзи!Сега, когато сте далеч от мене,искам по вода да ви върви!