Поглеждам те в очите и виждам болката събрана в капчица сълза.
"Не плачи” - ти казвам аз и целувам разплаканите ти очи.
"Не плачи, ние ще сме вечно двама в сънища и в мечти"
И там под заспалите звезди нежно ти докосваш моите страни,
прекарваш пръсти през моите коси и ми казваш - "Остани!"
Поглеждам те пак в дълбоките очи, но как бих могла да остана при тебе ми кажи.
Никога не ще забравя спомена, който ме гори, но не мога да остана-разбери.
О, как ще ми липсва споменът за теб!
Устните горещи като жар, с които докосваш моето лице.
Очите, които бяха вперени само в мен.
Ръцете, с които ти нежно обгръщаше моето лице.
Прости ми, но така е най-добре за двама.
Прости ми, животът ти без мен ще е лесен.
И някой ден, докато гледаш своето дете, ще се сетиш ти за мен и ще си кажеш:
- Тя беше права... без нея ми е по-добре.