Болката отминава,
но в душата кънти.
Вместо да се прощавам,
ще ти кажа: Прости!
Прости ми, че съм мечтата!
За децата неродени прости!
Прости ми, че там, в самотата
не заспиват очи!
Вятър засвирил е соло
там, където си ти,
а при мене е топло...
И това ми прости!
Ще целувам очите ти тъжни
и ще галя твойте коси,
но в съня ти... Не искам да лъжа!
Ако можеш, прости!
© Красимир Дяков All rights reserved.