Ако някога се срещнем по пътя,
потънал в прах и лъжи,
ще ме погледнеш ли в очите за последно
и ще ми кажеш ли “Любов, прости?“
Ако някога изгубим надежда
и двамата, разрушени от любовта,
ще бъдеш ли едничката ми утеха
под заспалата ледена луна?
Ако някога пак се забравим,
с пресъхнали устни ще шептим ли „Ела!”?
Във вечността дори да се погубим,
ще умрем ли, хванати ръка за ръка? ...