***
Р.Чакърова 

ПРОСТИ ... Налага се да можеш... 
Прости, че позволих си да обичам 
и будната си съвест разтревожих 
от спомен за премръзнали кокичета 
в онази зима, толкова далечна -
галактика от друго измерение... 
Като секунда мина цяла вечност
от непростимо до разпятие смирение. 
Пристъпих в грях, раздрана от копнежи 
за полет, за ръце и топлина, 
за сбъдване, целувки и за нежност, 
за бягство от сълзи и самота. 
Отдадох се на нечии прегръдки -
във стих, насън, в пропукана мечта...
Усетих се събудена и тръпнеща 
от пориви и страсти на жена, 
която знае как гори се в огън 
и как се плаща скъпо за това... 
Прости... Налага се да можеш... 
За да спасиш от болка Любовта...

Лондон, 23/05/2015 ' 12:24