Прости
Помниш ли наш'те улици прашни?
Тичахме и играехме, като деца
и накрая една отронена твоя сълза.
Че трябва да си ида ти никога не разбра.
Помниш ли разходките в парка?
Силуетите ни под лунната светлина
танцувахме влюбени в нощта до
полуда и сияйните звезди – наша публика.
Помниш ли вишните цъфнали?
Розовите листенца падаха върху
наш'те глави – мислехме, че вълшебен
дъждец ни вали, мислехме че
вечно така ще продължи! Прости, че
тръгнах си, прости, защото ти бе
изкупление за душата ми! В твойте
устни алени намирах спасение.
Нощем в твойте обятия вдъхновение.
И сега съм сам и мисля за теб.
Сега знам – света е суров без твоя зов!
© Давид Иванов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Деница! Радвам се, че ти е харесал стиха ми и така е няма да бъде забравено! Поздрави!
-
"Светът е суров", но нито едно розово листенце няма да остане забравено...Хареса ми!
-
Благодаря, Албена! То цялата ми поезия на нея съм подарил, дано да го оцени. Радвам се, че ти е харесало стихотворението ми! Поздрави и от мен!
-
Кажѝ ѝ го лично или ѝ подари стихотворението! Хареса ми! Поздрави!
-
Писах ти. -
Благодаря, Теди! Радвам се, че ти е харесал стиха ми! Винаги си добре дошла!
-
Мисля, че в петък ти писах. Нямах време по- рано да пиша, бях на работа Може пък да е станало нещо и да не се е изпратило.
-
Благодаря ти Давид за красивите пожелания и всичко!
Кога за последно си ми писал, последното твое писмо, което получих е на 21 и аз ти отговорих в около 1 ч през нощта късно, късно...? -
Благодаря ви, Лили и Вили, за хубавите коментари! Пожелавам ви всичко най- хубаво! Много вдъхновения и успехи! Лили, писах ти на мейла и ти пожелавам още много, много стихосбирки.
-
Много е нежно и хубаво.
-
Трогна ме с тази творба...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
