Помниш ли наш'те улици прашни?
Тичахме и играехме, като деца
и накрая една отронена твоя сълза.
Че трябва да си ида ти никога не разбра.
Помниш ли разходките в парка?
Силуетите ни под лунната светлина
танцувахме влюбени в нощта до
полуда и сияйните звезди – наша публика.
Помниш ли вишните цъфнали?
Розовите листенца падаха върху
наш'те глави – мислехме, че вълшебен
дъждец ни вали, мислехме че ...