Усещам те... във полъха на вятъра,
в лъчите на залязващото слънце -
насила разделените приятели
в душите си не могат да са чужди.
Прощавам ти. За думите. За тихото.
За всички недовършени моменти.
За нощите, в които не опитахме.
За скъсаните мигове на нежност.
Прощавам си. За пътя. За безпътието,
в което се зарекох да съм твоя.
За тайните, лъжите, непристъпното.
За истината, паднала в двубоя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up