Прости ми, че избрах да те обичам!
Прости ми, че ми даваше крила!
На душата ми ù трябваше тъй малко,
за да повярва в себе си и в света.
Прости ми, че, политайки в небето,
аз падах, забравила да махам с крила.
И устремена в полета – пропадах,
пресътворявайки отново своята душа.
И давайки ми прошката си – аз разбирах,
че ти си тук до мене в света.
И колкото и много аз да те обичам,
не ще успея от теб да се отдалеча.