Понякога заспивам неразбрана,
преглътнала в мълчание сълзите,
положила глава на твойто рамо,
но... някъде далече са очите ми...
Прости ми, че след дневната умора
смълчана през пространството прелитам,
прекрачила с душата си прозореца,
и тихичко си шепна със звездите.
Повиках те в простора, необятния,
най-съкровените си тайни да покажа,
но ти си ходещ,
аз съм от крилатите - ...