peteto_1001 (Петето)
126 153
Aug 6, 2007, 4:08 PM

Прости ми 

  Poetry
995 0 3
Съблече ми душата и сърцето,
остави ги голи и боси
да се влачат от болка превзети
и милостиня от тебе да просят...

И те се влачеха, влачеха безспирно,
заслепени, разсъблечени и уязвими,
ти ги отритна - тихо, мирно...
но пак ги заболя! СПАСИ ГИ!!!

Моля те, подай им днес ръка,
едно одеалце малко да се скрият,
да се предпазят от студа,
преди болката да ги убие!

И ето - пак ще се изправя
и ще призная пред света -
не само с тях аз трябва да се справя,
защото цялата горя!

Но този огън вледенява,
а аз съм изоставена и малка,
само твоят поглед ме спасява
и пак съм жалка, така жалка...

Облечи ме, дай ми цялост,
сърцето и душата ми вземи.
Аз дадох всичко свое, но за жалост
нищичко не ми подаде ти.

Не ми пука! Аз за теб живея,
да видя още веднъж ледените ти очи,
на смразяващия ти смях да се засмея,
да те обичам пак...! Прости...


На Стоян

© Петето All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??