Прости ми, веселяко, че тъжна с тебе бях
и думи празни аз редих,
душата твоя огорчих,
на дявола приятел станах.
Прости ми, веселяко, със добро сърце,
здрави, силни и чисти ръце,
усещал мимолетната любов
и свойта собствена голгота.
Прости ми, веселяко, живял по ноти,
събирал си зрънцата на живота,
с жаргона на своята младост,
наричай се щастлив човек, до старост!