На Д.
Прости ми, че "нарочно" в теб се влюбих.
В живота ти се вмъкнах без покана.
Каквото имаше да губя – губих.
Една сълза от обич ми остана.
Прости ми, че не можем да сме двама
единствени - като Адам и Ева.
Във любовта пътека средна няма.
Невинна блудница съм и порочна дева.
Прости ми, че не съм каквато искаш.
По залез сянка, ехо във съня ти.
Ръка, която винаги да стискаш,
щом зло вгорчи и помрачи деня ти.
Ако вината ми е страшно непростима,
в душата ми ще цъфне нова рана.
Но за утеха нещичко от тебе имам –
една сълза от обич ми остана.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
и клетката убива свободата
Светът създаден уж да е за двама
понякога е клопка на рогатия...