Дали ще стихне тази клада в мен,
която без остатък ме изгаря?
Аз прашен пилигрим съм – ден, след ден,
душата си принасям, на олтара
и тя топи се, като бяла свещ –
сред мрака безпросветен заискрила,
прости ми, Боже, опита невещ,
да въплътя в словата, дух и сила!
С нозе безсилни газих в сняг и кал,
светличето опазих, от ветрѝща.
Каквото имам, Ти си ми го дал –
каквото нямам, то не струва нищо. ...