Прости ми, душо моя
Прости ми, душо моя, прости!
За всичките злини, които ти причиних, прости!
Затова, че пренебрегвах те,
затова, че залъгвах те,
затова, че позволих на егото да те заглуши…
Прости!
Прости ми, че поставях други преди теб,
че правех се на глуха, когато шепнеше ми ти,
че на други вярна бях, но на теб изневерих,
че не чух твоите молби…
Прости!
Прости ми, душо моя, прости!
За заблудите, по които увлякох се, прости!
За илюзията, за която имах очи,
за грешките, които съзнателно или не направих, уви…
за болките, които донесох на теб и на себе си…
Прости!
Прости ми, че загърбих твоите нужди,
за да задоволя нечии капризи чужди.
Прости, че отдалечавах се от теб ден подир ден,
за да угодя на всеки друг, но не и на мен…
И че повярвах в идоли фалшиви и техните игри…
Прости!
Прости ми, душо моя, прости!
„Обичам те“ не ти казах един път дори,
затова сега с ръце на гърди
те моля – прости!
© Ваня All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Роси. Така е, човек трябва да прости първо на себе си и едва после на останалите, но и само тогава, когато е готов, т.е. когато идва от сърце. Прошката поискана и дадена в определен ден, "защото така се прави", не е истинска прошка. Поне според мен.
-
Много е хубаво! Човек първо трябва да прости на себе си, за да продължи!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
