Прости ми, Любов неизплакана,
заключих те в нощните дебри,
захвърлих те там, недочакана,
и скочих в безцветния делник.
Опасна си, твърде си истинска,
пробождаш душите на слепите,
за нашия свят от неистини
такава любов е нелепа.
Разпръсваш навред светлината си,
нахална и млада туптиш...
Не може така, неморално е!
Ще трябва, Любов, да заспиш. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up