Нощта в черна мъка ме облича,
в тъжен траур сърцето ми обрича,
и тези две сълзи отронени,
в мислите наливат спомени.
Невидим свидетел луната сега е,
на моята мъка и мойта тъга,
и никога сърцето ми не ще да знае,
истина ли беше любовта.
Денят красиво зазорява,
и слънцето не ще заспи,
но сърцето ми и утре ще обича
човека, който го плени. ...