Вечерно Тихо зарисува кленов лист.
Балканът в пазва скрил е летни бури.
Една тъга в ресници е надвиснала.
В душата - твойте думи прекатурени...
Прости ми песента, ти Жарко Лято!
Прости ми тези паяжинки до очите!
Косите ти са есенни, скрежасали и святи...
Кандилце е зехтинът на очите ти...
Сюжетът - есен бродник е навън...
В оджака Жар по Огъня въздиша...
Две чаши вино със камбанен звън
и с дъх на дюли нашта Обич пишат...