Когато залезът престане да е пурпур
и се превърне в идилично съмване,
когато утринта поглеждаш с укор,
че имала е наглостта да се завърне...
Когато във главата ти цари безмислие,
а в гърдите е пустинно и студено,
когато поривите ти на клуп увиснат,
а бъдещето гледа отстрани смутено...
Ти сякаш знаеше какво ми има. И ми няма.
Душата ми отдавна бе пребродил,
познаваше ме повече от мен самата;
не ме остави да се пазаря, да споря, ...