Rambi (Ралица)
66 29
Apr 15, 2015, 8:50 PM

Прости, небе... 

  Poetry » Phylosophy
552 1 6

Прости, небе, свещта угасна от душевно нямане.

Изгубихме се във вълна от виртуалност.

Отдавна в тъмното се лута самарянинът

последен да дарява всеотдайност.

 

И прошката, и думите, и мириса на восък

изпразнихме от всяко съдържание.

Затворен днес е храмът, гладен – гостът,

трохите хляб дори не са останали.

 

Строшихме кръста на заслуженото разпване,

а вярата запалихме до пепел.

Сега сме сенки, восъчно размазани.

Душите ни висят наместо креп.

 

Прости, небе, защото те изпихме

и после те изплюхме на земята.

Кръвта си заменили сме за виното,

Спасителю, дай хляб, вземи сърцата!

 

© Ралица All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Силно и истинско е това, което си написала, Рали!
  • Блaгодaря зa прочитa! Поздрaви и слънцa от мен!
  • "а вярата запалихме до пепел"Няма вяра, няма и истински живот! Харесах!
  • Болезнено силно до изхабяване, а можеше и нещо да запазите
    преди да стигне до изплюване.
    Поздравявам те -успя да ме накараш сериозно да се замисля!
    Приятен ден!
  • Отлично, Ралица! Бележиш непрестанен възход! А това особено ме радва.

    "Прости, небе, защото те изпихме
    и после те изплюхме на земята...
    Спасителю, дай хляб, вземи сърцата!"

    Концентрирано и много силно.

    Поздравление и 6 от мен!
  • Силно, Рали!
Random works
: ??:??