ПРОСТИ НИ

Помен за мъртвите

нещастници, или щастливци...

Носим ли ги в сърцата си, непокътнати?

Или ФБ ни отваря зениците?

Палим ли свещи,

без да разбираме,

кому е нужна светлината гореща -

за тях, или за нас... или имитираме?

Кръстим ли се, невярващи,

щом се питаме - „Бог къде е“?

Истина ли са сълзите падащи,

или придобито лицемерие?

Невярващи... си вярваме...

Единствено на майката вярвам,

загубила своето чедо.

За нея собствената смърт е награда,

за да бъде отново при него.

Всички други помен правим

на собствените изминали години,

проклинаме ги, или ги жалим,

като преминали през живота ни роднини.

Прости ни, Господи, прости ни!!!

03 11 2018