joyce (Анна Банчева)
19 322
Mar 2, 2015, 12:44 PM  

Прости, Родино! 

  Poetry » Civilian
2449 0 49

 

Прости, Родино!

 

                                                 Посветено на всички български имигранти

 

 

Безмилостно отсече и реши,

че нямам място в твоите предели –

Съдбата ли, Родино, или ти,

до днес ответ сърце ми не намери.

 

Откърми ме, отгледа със любов,

а колко спомени за тебе нося,

но ти забрави някогашен зов

и ме затрупа с множество въпроси.

 

Къде отиде твоят благослов,

с който моите мечти летяха?

Къде е скъпият ми твой покров,

без който дните ми осиротяха?

 

Защо децата ти се разпиляха

по всичките посоки на света,

а тез, които в тебе оцеляха

така и не обгърна с топлина?

 

Но аз не те виня, а ти прощавам

за туй, че моите мечти разби.  

В сърце ми вечно си, но те оставям.

Ти ако можеш, моля те, прости!

 

 

Февруари, 2015

А.Б.

© Анна Банчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Разбира се, че ще ми липсват, Ник! И още как! Но казана дума - хвърлен камък! Ако е живот и здраве, някой ден ще се върна тук с много по-издържани стихове от тези, които съм качила тук и още по-силни послания. :-*
  • Я да стоиш тук!
    Погледни колко хора те обичат истински?
    Не лъжи, че няма да ти липсват.
  • Хей, поотраснало момче, Ник, няма да е задълго. И аз се радвам, че пътищата ни са се пресекли.
  • Хей, момиче!
    Радвам се, че си тук!
  • Дано!
  • Мина, Кръстина - благодаря ви, момичета! Дано някога доживеем една обединена България! Поздрави и на двете!
  • Силно въздействащ патриотичен стих, сътворен с искрено чувство и много талантливо! Възхитена съм! Поздрави и от мен!
  • Носталгично, патриотично и тъжно!
    Прекрасна поезия!
  • Благодаря ти, Антоан!
  • Благодаря ти, Ели! Радвам се, че в този сайт освен негативни хора притаили омраза към всичко и всеки има и хора, които обичат!
  • Ангеле, бива ли да ми пишеш такива глупости?! Напиши ми, че съм тъпа, смотана, проста, бездарна, че нищо не мога за да се зарадва широкоскроената българска „откровенска” душа! Ще ми пишеш разни сладникави сиропи и после злите езици да говорят... Ачо, да не се обидиш. Важното е, че който трябва ме е разбрал. Но моля те не се чувствай задължен да ми пишеш коментар само защото аз ти писах на твоето стихо. Не те бях коментирала и чела от доста време, но стихчето определено ми хареса. И моля ти се не ми прави никакви комплименти. Истината е, че не обичам комплименти и понякога като не знам какво да кажа ръся глупави коментари. Знаеш ли за какво ти благодаря – не за това, което написа, а за доброто отношение.
  • Рачувства ме както винаги. Твоята обич към всичко земно е необятна!С щедроста ти да прощаваш и не спираш да се надяваш че доброто няма и не познава граници .Радвам се че мога да се насладя макар и с болка в сърцето на твоя стих.Радвам се също че ще бъде публекувано!!!Поздрави Ани Бани!!!До нови!!!
  • Здравейте Мариана,

    Преди малко отговорих на Вашия имейл, че съм съгласна стихотворението да бъде публикувано. Много благодаря за номинацията на eurochicago.com!

    Сърдечни поздрави от мен!
  • Здравейте, Ани,

    Написах ви вчера лично съобщение, че това ваше стихотворение е номинирано и оценено за публикуване в литературна рубрика на емигрантското издание Eurochicago.com. Моля, отговорете ми дали сте съгласна с тази публикация. Ако не сте съгласна или ако не ми отговорите до утре, в литературната рубрика ще бъде публикувано стихотворение от друг автор.

    Поздрави,

    Мариана Христова
    редактор на Еврочикаго
  • Така е, Ани, съгласна съм с теб и ти благодаря за пожеланието!
  • Руми, аз нито за един миг не съжалявам, че съм напуснала България! И то не заради политиците ни, а заради нашия манталитет, който и след 100 години няма да се оправи! Колкото и пъти да си сменяме политиците и правителствата докато ние не се променим като мислене, ще си останем на тоя хал, че и по зле... Дано си щастлива където си и аз ти пожелавам много успехи!
  • Привет, Ани!
    Прочетох стихотворението ти и почувствах всичко, което си описала, понеже и аз си задавам понякога същите въпроси и се чудя, аз ли сгреших някъде или просто последвах примера на хилядите, намерили решение в това, да емигрират! Поздравявам те и ти пожелавам много успехи!
  • Ник, Симо - благодаря ви!
  • Ани...
    Остани!
    Високото не е толкова опасно!
  • Благодаря ти, Симеон! Това най-вероятно е последното ми стихотворение, което качвам в otkrovenia.com макар, че имам файл с още много, които „не са виждали бял свят”. Тук се водят войни, прехвърчат заплахи, разменят се обиди, избиват се комплекси и някакси тази среда ми е много чужда макар, че има много стойностни творци. Пожелавам на всички вдъхновение не само за изкувство, но и за реалния живот! На всички дами, които празнуват 8-ми март - Честит Празник! Бъдете щастливи!
  • Дочка, Ванеса - поздрави! Благодаря най-вече на онези, които със или без коментар и оценка, усетиха...
  • Поздрави за хубавата творба.
  • Амин...
  • Честит Празник, Таня! Нека Бог ти даде много неочаквани радости, с които да изтрие сълзите ти! С теб съм в болката ти! Прегръщам те!!!
  • Честит празник, Ани!
  • Благодаря за топлите думи, Маичка! Ирен, трогна ме с този български поздрав! Василена – Дано! Абсолютно съм съгласна с теб, Ваня /Иванка Николова/ за всичко. Това зависи от нас обикновените хора! Ваня/Ваня Иванова/ - уважавам мнението ти! Дано някога България от мащеха се превърне в майка! Сeси, със сигурност тези, които трябва не изпитват вина, уви. Прегръщам ви, всички! Дано доживеем една различна България или ако не ние – тези след нас! Честит празник на всички българи!
  • Родината ни е откърмила, но истинските виновници за настоящото й жалко положение едва ли изпитват вина! Болезнен и отекващ в сърцето стих!
  • Честит Празник скъпи приятели!!!
    Ани, ще се опитам да обясня защо не бива да прощаваме на всяка цена, нито на себе си нито на който и да било, а да крещим за умишлените или неумишлени грешки,които ни водят все до един и същи хал и за това не е виновно географското понятие България, което обожавам, а всичко останало, което не я превръща в майка-закрилница на чедата си, а ги продава и предава.Конкретен повод за написването на стихотворението "Прокудени"е документалният филм за продаването на родните ни братя македонците. Насилственото им прогонване от "родината" за чифт цървули и платове за рокли.И за съжалени всичко това се повтаря! До кога? Как да простя на майка, която погубва чедата си? Не! Това не е моята майка!
    На моята България не прилича
    да носи дрипи, гладна да скимти,
    като изгонено, бездомно куче
    да чука пред заключени врати!
    Не съм напуснала България, нито аз, нито децата ми и не желем да го правим!Това, което искам е България да стане истинска майка-закрилница на всички, които са се родили на тази земя и искрено я обичат,а който не я обича, да не му се позволява да забива нож в гърба й! Хубав ден и празнично настроение желая на всички, които се чувстват и гордеят, че са БЪЛГАРИ, без значение от етническата принадлежност!
  • Родината - майка стана мащеха за своите отколешни чеда.
    Но зад граница горчи им хляба чужд, защото нямат
    въздуха на гордия Балкан и " Малка спретната къщурка
    с две липи отпред". Да са живи и здрави и дано се върнат някога!
  • http://vbox7.com/play:e262ff7b46 Честит празник!
  • Милко, да е вечна паметта на загиналите за Свободата! Благодаря ви, приятели - Христов и Людмил Нешев за прекрасните коментари! Според мен коментарите на всички коментирали стихотворението са по-добри от самото стихотворение. Аз съм живяла в немалко страни и съм била на много красиви места, но нищо не заменя Родината! Честит Трети Март на всички българи! Без значение къде сте бъдете здрави, силни духом и успешни във всичко!
  • Благодарен съм, Ани, за ценния, правдив и очевидно изстрадан стих. Самото произведение и забележителния коментар на oximoron, както и на останалите преждекоментирали, влизат в чудесна симбиоза, даваща поглед върху Цялото. Нека има повече такива странички!
    Опитай да съхраниш надеждата си, Ани!
  • От руснаци бях чувал, че има едно място край Волгоград, което действа като мощен антидепресант, като стимулатор на патриотични пориви, като единственото място, което може да съживи погубената любов към Родината. Когато и аз стъпих там и "извисих" снага в подножието на жената с меча, осъзнах, че съм колкото стъпалото и... и, без малко да заобичам чуждата родина. Е, ние си нямаме Мамаев курган, но пък си имаме Шипка, Плевен и Ст. Загора. Земя, която Джагаров събра в една длан, събра, възроди и съхрани в тази длан любовта на българите към Отечеството.
    Ниските страсти, демагогията, умишлено сбъркания модел на демокрация и ограбване на ценностната ни съкровищница, се превърнаха в императив на близо две поколения управляващи. Пониженото самочувствие и големият отлив на сънародници са производни на този процес. Но, не Родината е виновна за тези процеси, а всички онези, които инстинктивно и несправедливо отъждествяваме с нея!
    Убеден съм, че Родината е постоянна величина в сърцата и душите на всички българи, независимо къде са и защо са там, нищо че си нямаме Мамаев курган и Трафалгар!
    Поздрав и Честит Празник от мен, Ани!
  • Дано е различно, да се надяваме и най-сетне проявим характер. Нека се поклоним пред загиналите за Свободата - не пред тази - днешната, а пред тяхната! за която се пожертваха
  • За съжаление и аз така мисля, Милко. Дано бъдещето е различно!
  • Простено ни е. Дори и в чужбина геноцида, който ни прилагат, ни застига. Тук са нашите близки...
  • Съгласна!
  • Не може един народ с хилядолетна история, да има такава незавидна съдба, ако той самият не е сгрешил! Да ме прощава Ангар, ама полувин век наливахме от пусто в празно и се наредихме в световната ранглиста на едно от последените места по всички показатели! Остави ни нас, но децата и внуците ни ще плащат за този експеримент, наречен комунизъм, ако не затрием Родината си до тогава!
  • Много ти благодаря, Мишо! Бъди щастлив!
  • Много е хубаво и истинско, Ани! Поздравления!
  • Благодаря ти, Роси! Ваня, аз даже си открих мой коментар там. И да – съгласна съм с всичко, което си описала без последният стих: „кой на такава майка ще прости?!" . Отговорност за една държава не носи само управлението, а и всеки един от нейните граждани. Лесно е народа да плюе и ругае тези, които ни управляват, но забравяме, че те са избрани от нас и че те ни представляват. Не може повечето от хората от един народ да са с чалга ценности, корумпирани, без морал, без принципи и да очакваме, че управляващите ще са точно обратното. Няма как! Всеки един от нас има отговорност дори и да не е в България – отговорност към себе си, към семейството си, към обществото, в което живее. Така че според мен да не простим на родината си е като да не простим на себе си. Поне така мисля аз. Дано един ден България не е това, което е днес и да имаме самочувствие да празнуваме празници като утрешния! Сърдечни поздрави на Ваня и Роси! Бъдете щастливи без значение дали споделяте имигрантската съдба!
  • Въздействаща творба...
  • Мила Ани,знам, че не е редно да правя препратка, но ако прочетеш стихотворението ми "Прокудени", ще разбереш защо така ме заболя от твоя стих!Бъди щастлива, където и да си!
  • “…родина е онова място, извън нас или в сърцето ни, където се чувстваме спокойни и щастливи, а не парче земя от географската карта.” – Няма как да не се съглася с теб, Мисана! Благодаря ти! Много бих искала да отидат на съд истинските виновници за катастрофата, в която завлякоха България, но с течение на времето много силно се съмнявам, че това някога ще се случи. Но пък съм сигурна, че ако не в земното измерение, има справедливост Отвъд. П.С. Поздравления за „Феерично” – едно от най-добрите любовни български стихотворения, които съм чела. Не ти сложих коментар, за да не излезе, че си прося внимание /коментар/, както веднага някои биха реагирали неоснователно. И не че се интересувам кой какво ще каже, но някакси ми постихна импулса да пиша коментари – предпочитам мълчаливо да усетя това, което ме е докоснало. А и като се замисля дори и нито един коментар и оценка да нямаше „Феерично”, то пак си остава силно и въздействащо! Честити празници и на теб и нека тази прекрасна любов, която си описал във „Феерично” да остане докрай в живота ти!
  • Имаше един тв съветски сериал преди много години, озаглавен /ако не ме лъже паметта/ "Щит и меч". В него се пееше една поучителна песничка:

    "Чего начинается родина? Картинки в твоем букваре? Хороших и верных товарищей, живущих в соседнем дворе..."

    Тази родина всеки носи в сърцето си с най-скъпите детски спомени. Тя е ласкавата ни майка. Лошо е обаче, когато пораснем и ласкавата майка се превърне внезапно в зла мащеха. Тогава тя изведнъж губи статута си на родина. Затова всеки напуснал злата мащеха е морално оправдан, че го е сторил. Защото, в крайна сметка, родина е онова място, извън нас или в сърцето ни, където се чувстваме спокойни и щастливи, а не парче земя от географската карта.
    Оправдавам всеки направил този труден избор - да дири щастие извън пределите на България. Това от добро не се прави.

    Хубаво стихотворение си написала, Ани! Поздравявам те.
    Да му мислят истинските виновници. Те следва да изпитват угризения.

    ЧБМ! Здраве, щастие и любов!
  • Благодаря на тези, което са усетили тази лирична изповед както и на коментиралите. Бойко, относно кой гради мечти – Родината за децата си или те за нея - мисля, че процесът е двустранен и не започва с децата, нали? Тогава когато си дал сърцето и душата си в работата и всичко, което правиш в Родината за да изградиш един по-добър и достоен живот, но не виждаш и най-малко уважение от нея, а точно обратното, тогава повярвай ми, има много, за което да й се прости! И ако тръгна да изброявам за какво има да й прощавам, ще намеся икономика и политика, но не ми се ще да говорим за това. Някои ще кажат, че държавата и Родината са две различни понятия, но на практика са взаимосвързани части на едно цяло. Аз съм простила. С това, че се променя понятието Родина в съвремието съм съгласна, но човек не бива да забравя корените си. И честно казано, не се виня, че съм я напуснала от години, но ми е тежко защо една страна като нашата с толкова история и ресурси отреди такава съдба за децата си. Ваня и Василка – Амин! Септември, радвам се, че е допаднало и на теб! Бъдете здрави, приятели!
  • Щом няма хляб в Родината-ще ни е простено! хареса ми!
  • "И внуците ми не говорят вече
    език свещен на моите деди,
    а българският корен е обречен
    пречупен вечно в Ада да гори"

    Споделям болката и разочарованието ти, Ани!Бог да пази чедата на България!
  • Родината не гради мечти за децата си, те градят мечти за Родината си.
    Тя е толкова за теб, колкото и ти за нея. Няма какво да и прощаваш, просто я обичай където ида си. Идва поколение, което принадлежи на Света и понятие като Родина се променя. Тъжи, но не се вини. В края на краищата Земята е нашата Родина. След време може би Вселената и така нататък. Така виждам нещата. Извини ме за многословието.
Random works
: ??:??