Жива съм...
Не знам дали това ми стига...
Отдавна близките ми не са с мен...
В огнището отново пламък се издига
и пак сама посрещнах своя ден...
Молитвено поглеждам на стената
иконата със майката добра,
смирено моля и днес прошка свята,
за хляба и съня благодаря...
Да бъдем други няма време вече -
не се обръща времето назад,
но пак мечтите ни отиват надалече - ...