Прости, Сърце, аз май, че те износих!
Много дългове със тебе изплатих…
С годините захвърлях в теб емоции,
а ти… Ти си същото – мълчиш.
Дори веднъж за грубите ми грешки
не ме упрекна със раздразнен глас.
Мълчеше все така – „Човешко е!”
и бе до мен във лудата ми страст.
Като другар до мене вярно крачиш,
но днес ще можеш ли да ме спасиш?
Прости, Сърце, ти много значиш,
но научих го… когато те убих!