Сега я виждам, сякаш беше вчера,
стои сама, с наведена глава
и мърда устни, бавно потреперва
тя, старата, измъчена жена!!!
А на стената малкото кандило
догаря с трепкащи искри.
Иконата до него гледа мило,
а старата жена... мълчи!!!
На ум отправя своите молитви
за кой ли път, с надежда все една:
- Вземи ме, Господи, при Тебе, в къщи,
смирено проси моята душа! ...