Из тихите резливи редове
на дните ми изниква сам въпросът,
дали са смели умните мъже
или съм си по принцип малко проста.
И все да се надявам чак до бяло,
че не е сън копнежът ми за глетчер,
че всичко в него, дълго неживяно,
ще се стопи до болка тази вечер.
Дали пък не познавам и езика…
Откакто недочувам, май съм глуха.
Мъжете ми приличат на тръстика.
А аз не вярвам да съм лейка. Само куха… ...