В прегръдката раздиплена на планината
се будят бавно пролетни села.
Сънят им топъл стеле се с мъглата
през борови гори нагоре, към върха -
искрящ, от първите лъчи обгърнат,
подпрял небето свежо с рамене.
Утринната тишина стапя се забързано
в шума обикновен на юнския нов ден.
***
Забързан, делникът отлита - като миг -
с дъха си многогласен властвал над града.
Слънцето зад билото сплита си лъчите ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up