В прегръдката раздиплена на планината
се будят бавно пролетни села.
Сънят им топъл стеле се с мъглата
през борови гори нагоре, към върха -
искрящ, от първите лъчи обгърнат,
подпрял небето свежо с рамене.
Утринната тишина стапя се забързано
в шума обикновен на юнския нов ден.
***
Забързан, делникът отлита - като миг -
с дъха си многогласен властвал над града.
Слънцето зад билото сплита си лъчите ...