За моето тихо идване, което
отеква в теб като камбана.
За всичко взето и невзето,
за всяка идваща промяна.
За бурното ми заминаване, което
те ранява силно и отровно.
За мига когато казваш: "Ето,
тя ме напусна отново."
Когато се върна, знам ще боли,
но в миналото недей да се ровиш.
Прости ми пак и всичко забрави,
и отново ме обичай... ако можеш!