Затворена в оковите на своя живот,
мечтаеща да бъде просто друга
с живота бори се от ден на ден,
а той безмилостно я мачка.
Сълзи блестящи в очите й
и дълбоки рани в гърдите й,
живееща във вечен страх и болка,
а тя е просто невинно дете.
Да няма рамо, на което да поплаче,
да няма с кой мъката да сподели.
А ти, животе... Не прощаваш
и детската душа унищожаваш.