Навярно, твърде много съм грешила,
а всяка грешка има си цена...
Как болката превръщала съм в сила,
не помня вече. Пръснах паметта
на хиляди кристалчета бодливи -
парченца от живот, със свой резон,
а после в странни фигури без име
подреждах, всеки път по нов закон.
Сега през мен минават ветровете -
студен мистрал и тежък суховей,
еднакво безобидни за сърцето,
разтворено и в постник, и в злодей. ...