Mar 26, 2018, 12:45 AM

Просто къща 

  Poetry » Phylosophy, Other
5.0 / 21
1004 16 22

И ето, следващ зимен ден отмина -
замахна в календара със косата,
оставил тази ялова година
с поредно денонощие саката.

 

Но не, не го виня. Така помръкват
един след друг - сезони и другари...
А аз и утре ще си нося кръста,
с приятел овдовяла. С ден по-стара.

 

И ще поя със капки кръв тефтера -
олтар на най-прозрачната ми същност.
И ех, дано пък някой ден намеря
не църква за мечти. А просто къща.

© Миглена Миткова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works

More works »