Умирам бавно..., толкова е тъжно.
Приятелю, за тебе аз живях!
Да бъда в твоя свят, така желано,
но място нямаше, ненужна бях.
Надничам скрита зад сянката във двора.
Не ме видя,а може би ти просто ме подмина.
Днес паля свещи, нека изгоря,
забравена, самотна с тях да си отида.
Спаси ме! Моля със очи,
в тях дълбоко погледни, открий ме!
Душата болна съживи, сълзите спри!
За твойта радост, мойта болка ще подмина.