И този ден в размисли отмина,
мисля знаеш точната причина.
За тъгата в очите ми, всеки път...
щом в коридора те размина.
През прозореца празния ми поглед блуждае,
търси своя път да намери...
Сред бодливи тръни и непроходни пътеки...
Търся най-слънчевата си мечта.
Един поглед, една усмивка, един жест...
Игра за теб? Възродена надежда за мен.
И сякаш напук сърцето ми прави,
със всеки опит да те забравя. ...