Jul 1, 2022, 11:13 PM

Просто мъж 

  Poetry » Other
991 12 10

Свирка си нехайно песен птича,
загорял до златно, полугол.
Не една жена ще го обича,
заради целувки с вкус на сол.

Той ги гали с маковата нежност
съмне ли – отлита, с вятър тих.
Влюбват се, до болка, неизбежно,
юли е тъга от летен стих.

Той лежи в тревите и ги чака
без адрес и дом е – бонвива̀н.
Стихове чете, почти разплакан,
идва и си тръгва непозван.

Щом пристигне август зад превала
и щурците млъкнат изведнъж.
Ще заспи тъгата премаляла,
Ех, неверен юли... Просто мъж.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??