Отпиши ме, любов, от дългия списък
на влюбени, чакащи за споделеност.
По опашки не мога да се натискам,
а пътя пресичам все на зелено.
Ще умра, но не моля. Няма да гъкна,
дори да се спука сърцето ми празно.
Ако трябва – небето нека помръкне.
Да чакам, обаче, взаимност – отказвам.
Отпиши ме, любов, оттам отпиши ме!
И без това мен, все едно, ме пререждат.
Аз изгубих онази, с последното име -
наричат я просто надежда.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.