Apr 14, 2007, 11:30 PM

Просто остани...  

  Poetry
576 0 1
Светлини сред адския мрак.
Време дойде да кажа на себе си къде съм,
осъзнавайки, че и аз самата не знам.
С ръце, заровени в тъмнината,
те моля да останеш,
просто да останеш с мен само този път.
Обещай ми! Излъжи ме! Просто остани...
Дъждовни капки падат на релсите...
Но ти не си там.
Не знам къде съм, не знам защо съм жива,
просто ела и вземи болката ми преди да умра...
Прегърни ме! Помоли ме да остана жива тук! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??