Просто пак заваля... Непременно
във дъжда ще се скрия до утре.
Аз сама се раних – преднамерено
и наказах най–бялото утро.
Просто пак заваля... И засвети
във косите ми Млечният път!
С аромата на смачкано цвете,
беше болката в моята плът...
Просто пак заваля... Опрощаващо
и пречистващо пролетен дъжд.
Да не вярвам – звучи обещаващо...
Обещавам си още веднъж!