Kotentseto
61 195
Apr 4, 2008, 7:58 AM

Просто СЕГА 

  Poetry » Love
828 0 4
В ъгълчето на очите твои
блести издайно нещо мило.
И колко красота
           сред пропасти, завои,
има в мъжката сълза, попила
болка, гордост и неволи,
събрала мъката световна.
Защо ли криеш я, защо ли,
зад суетата мъжка и вековна?
Отиваш си, но аз ще чакам
да чуя утре: "Приятелко, ела!"
и ако трябва
                       към пропаст ще се тласкам,
но ще бъда твоя...
не завинаги, а просто СЕГА.

2003

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Съвсем случайно попаднах на това си откровение в едни стар тефтер. Благодаря ви, че ви има. Поздрави!
  • Хубав стих...красиво начало...чуден финал.
    замисли ме...с обич, Анна.
  • Правилно.Хубав стих.Поздрави.
  • хм Изненадващо добър финал
Random works
: ??:??