Просто сонет

Nov 14, 2007, 3:48 PM

Poetry

1039 0 13

Не ме канете никога
и никъде не ме очаквайте!
Аз като семе ще поникна,
ще стана вятъра във мачтите
и като дъжд ще мина весел
по покривите и паважа.
Ще нарисувам пролет, лято, есен.
Ще съм значим и маловажен,
като въпрос или обида.
И все пак знам: ще си отида,
като акорд в изпята песен -
прекрасен, лесен и естествен, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Просто сонет

Want to read more?

Random works