Dec 13, 2006, 12:46 AM

Просто спомен 

  Poetry
865 0 3
Помниш ли онези дни, когато бяхме влюбени; когато все седяхме заедно; когато те обичах... Ти беше моя лъч в мрака, моето цвете в пустинята, моята единствена и истинска любов, без коята аз не можех. Защо сега си само спомен? Защо угасна нашата любов? Дали на този свят друг има, когото да обичам аз така. Боли ме, че се разделихме, боли ме, че няма да те видя вече, но най-голямата болка в сърцето ми, е, че вече и приятели не сме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела All rights reserved.

Random works
: ??:??