Захождащият ден без тебе става на моята умора причинител,
а всеки нов умората пресява и е извор мой и вдъхновител.
Не ще изчезнеш ти от мойта памет, в сърцето ми не ще угаснеш ти,
с каквито и усмивки да те мамят, с каквито и надежди и мечти.
Плачи сега. Сълзите ти са мътни, а нямаш сила да се укориш,
че се реши с един случаен пътник сърцето си на две да разделиш.
Ти нямаш време да се осъзнаеш, а любовта предлага и лъжа.
По-лесно е света да опознаеш, отколкото човешката душа!!!