Понякога се будиш изпотен и с вик,
изплашен пак от черно-бели сънища.
Кошмарът се преплита в един изтъркан миг
и моето име прошепваш в просъница.
И идвам в съня ти с разпилени коси,
такава, каквато ме знаеш наистина -
да заместя кошмара с красиви мечти,
коя от коя по-съкровена и искрена.
За теб се раздавам – и пак, и отново.
Взимай всичко, което ти трябва.
Ще бъда до теб, ти бъди ми опора -
и всичко все по-прекрасно ще става. ...