Просто твоя

Jun 18, 2010, 8:58 AM

Poetry » Love

799 0 2

Да бъда адекватна, хладнокръвна,

когато твоят дъх пълзи горещ по мен,

когато с няколко целувки ще ме сбъднеш

и като ангел ще политнеш окрилен...

... Не мога! Нито искам! И не трябва.

Срещулюбовно нямам сили да вървя.

Минутите, в които съм реална,

са само тези - тук и с теб сега.

Единствено, когато няма мисъл

или единствената мисъл си ми ти,

животът спира да е дяволска измислица

и придобива вкус на ментови мечти,

чиято свежест ми напомня следдъждовие.

Светът ухае ми на теб и на липа.

Ти си любов – тринайсет месеца в годината.

А аз съм твоя. Просто твоя. До смъртта!

Please sign in with your account so you can comment and vote.